За книгата: година / Просто е зима, затова, знаете ли, е толкова тъжно. Това е просто легло, вкопано в земята по някаква причина и за някого. Това е просто сняг: по някаква причина той плаче, опитва се да отлети обратно, но се топи, вие, крещи. Само ти си: облегнал се на бялото, на черното, покрит със снежна преспа на страшна земна корита и лежиш, без да отвориш мигли, без да стоплиш измръзналите си сиви длани... Това са просто рози, отрязани за теб: те винаги миришат когато плачат, разбираш ли? Винаги плачат, радост моя..